TOP SECRET
След спонтанния аборт на историческото недоносче, известно като комунизъм, започнаха да излизат наяве крайно интересни истини. За един много кратък период по времето на Борис Eлцин западни историци се стичат в Москва да претърсят отворените архиви на КГБ за изясняване на факти, събития и личности, скрити в мазетата на тая престъпна организация. Завличането на златния резерв на Испания в Москва е едно от тия събития.
Как това злато от цели 500 тона се оказва в ръцете на Сталин?Да започнем с кодираното писмо от архивите на КГБ, публикувано от двама автори – Джон Костело и Олег Царев, което Сталин изпраща до своя човек Александър Орлов, резидента и фактическия КГБ-надзирател и контрольор на републиканска Испания:
Как това злато от цели 500 тона се оказва в ръцете на Сталин?Да започнем с кодираното писмо от архивите на КГБ, публикувано от двама автори – Джон Костело и Олег Царев, което Сталин изпраща до своя човек Александър Орлов, резидента и фактическия КГБ-надзирател и контрольор на републиканска Испания:
На българските антифашисти, интербригадисти и всички останали Дон Кихотовци, чийто марксизъм-ленинизъм ги е водел срещу вятърните мелници, дължим малко информация за Александър Орлов, но преди всичко за това, че сталинизма не е считал за нужно да им каже цялата истина.
Истинското име на Орлов е Лейба Лазаревич Фелбинг, белоруски евреин, активен болшевик от самата революция, член на ЧК, по-късно на НКВД и техен резидент във Франция, Англия и Испания. Това е човекът, лично отговорен за всички операции на тия организации срещу испанските социалисти и анархисти, чието унищожение Сталин най-активно е търсел; той е и главния режисьор на организирането на сталинска система за държавна сигурност по примера на НКВД и фактически най-важната личност в републиканска Испания.
Най-добре е да дадем думата на двамата автори, споменати по-горе: «На 16 септември 1936 бригадния генерал Орлов пристига в мадридския хотел Гейлорд , пълен със съветски представители, представящи се за дипломати, журналисти и икономически съветници. И макар че генерал Орлов оглавява мадридския център на НКВД, той е представен на испанския премиер, на министъра на войната и началника на генералния щаб на републиканското правителство като политическо аташе. На испанците се казва, че току-що пристигналия генерал «ще прави доклади». В действителност той е имал карт бланш за цялото контраразузнаване и вътрешната сигурност, освен пълен контрол над потока от съветска военна помощ към фронта. Като шеф на НКВД Орлов всъщност е имал пълен контрол и над всеки отделен съветски служител, макар че за външния свят съветския посланик Марсел Розенберг е имал по-висока длъжност.
Защо трябва да споменем тези неща? Ами защото величието Орлов в 1938 година става най-голямото сталинско ченге, останало на Запад . Като казвам «избягал» искам да кажа изчезнал, предал, зарезал цялата сталинщина и раздиплил огромната й бандитска информация пред Федералното Бюро за Разследване в САЩ, което с години се ползва от неговия изключително богат опит, за да корегира наивните си представи за сталинския комунизъм. А биографията на генерала наистина е имала какво да предложи:
- активен чекист- контраразузнавач срещу полската армия в Украйна след октомврийския преврат в Петербург от 1917;
- оперативни мисии в няколко западно-европейски страни за ликвидиране на отделни личности и организации с антисъветска дейност;
- главният организатор на групата от Кеймбридж (Филби, Бърджис, Маклийн, Блънт и Кеърнкрос);
- изключително активен в тайни операции за ликвидиране на испанските социалисти (които както и всички останали западно-европейски социалисти за Сталин са предатели и троцкисти);
- награден с ордена Ленин за блестящо изпълнената операция за завличане на испанското злато.
Но той също така е присъствал на първия сталински процес и е познавал много добре методите на това чудовище. Пред очите му, само след няколко месеца на поста си, дипломатът на СССР в Испания Марсел Розенберг е привикан в Москва и ликвидиран. За трите години гражданска война в Испания Орлов изброява още 40 НКВД-исти, привикани и разстреляни. Много от тях са евреи. По-късно друг беглец, Игор Гусенко, шифровчик на съветското посолство в Канада, ще възкликне по повод на сталинистки настроеното американско еврейство: «Защо го поддържат тия хора? Не знаят ли, че той ги избива масово в Съветския съюз?» По-късно Сталин на три пъти опитва да примъкне и Орлов в Москва, но неуспешно – старото куче знае какво го чака и организира бягството си с изключителни мерки за сигурност. През целия си престой в Испания той дори предпочита охраната на десет тежко въоръжени германски комунисти, а не на НКВДисти.
Защо трябва да споменем тези неща? Ами защото величието Орлов в 1938 година става най-голямото сталинско ченге, останало на Запад . Като казвам «избягал» искам да кажа изчезнал, предал, зарезал цялата сталинщина и раздиплил огромната й бандитска информация пред Федералното Бюро за Разследване в САЩ, което с години се ползва от неговия изключително богат опит, за да корегира наивните си представи за сталинския комунизъм. А биографията на генерала наистина е имала какво да предложи:
- активен чекист- контраразузнавач срещу полската армия в Украйна след октомврийския преврат в Петербург от 1917;
- оперативни мисии в няколко западно-европейски страни за ликвидиране на отделни личности и организации с антисъветска дейност;
- главният организатор на групата от Кеймбридж (Филби, Бърджис, Маклийн, Блънт и Кеърнкрос);
- изключително активен в тайни операции за ликвидиране на испанските социалисти (които както и всички останали западно-европейски социалисти за Сталин са предатели и троцкисти);
- награден с ордена Ленин за блестящо изпълнената операция за завличане на испанското злато.
Но той също така е присъствал на първия сталински процес и е познавал много добре методите на това чудовище. Пред очите му, само след няколко месеца на поста си, дипломатът на СССР в Испания Марсел Розенберг е привикан в Москва и ликвидиран. За трите години гражданска война в Испания Орлов изброява още 40 НКВД-исти, привикани и разстреляни. Много от тях са евреи. По-късно друг беглец, Игор Гусенко, шифровчик на съветското посолство в Канада, ще възкликне по повод на сталинистки настроеното американско еврейство: «Защо го поддържат тия хора? Не знаят ли, че той ги избива масово в Съветския съюз?» По-късно Сталин на три пъти опитва да примъкне и Орлов в Москва, но неуспешно – старото куче знае какво го чака и организира бягството си с изключителни мерки за сигурност. През целия си престой в Испания той дори предпочита охраната на десет тежко въоръжени германски комунисти, а не на НКВДисти.
Как се стига до завличане на златния резерв? В края на 1936 година армията на Франко спира пред Мадрид до голяма степен с помощта на спешно докараната военна техника от сталинска Русия, включително танкове и самолети. Републиката удържа защитата на града и с помощта на интернационалните бригади, организирани от Коминтерна в Москва. Те са под командата на легендарния генерал Емил Клебер, евреин от Буковина с истинско име Моше Штерн. На българските комунисти-сталинисти, известни като патентовани тъпаци, е спестена по-нататъшната му съдба: познахте - той е привикан в Москва и ликвидиран.
С изключителна секретност златният резерв на Испания, който е в ръцете на Републиката, е пренесен спешно в специално изкопана пещера в скалите над пристанището Картахена. Уверен че Републиканското правителство не може да мине без неговата помощ, Сталин отпуска края на неговите НКВД-исти. Така в най-трудния момент за републиканците Орлов организира тайна полиция по образеца на НКВД, която арестува, измъчва и елиминира голяма част от легалната до тогава опозиция. Доколко наивно са гледали на Сталин водачите на Републиката Кабальеро и Негрин се вижда от факта, че до този момент те са считали, че централизирана тайна полиция е нещо неморално. Успехите на сталинската военна помощ убеждават двамата, че те могат да плащат за нея със злато, и предлагат на сталинска Русия да поеме съхраняването на златния резерв.
Сталин усеща веднага неповторимия момент и натоварва Орлов да се заеме с тази изключително секретна операция. За три нощи с помощта на 60 испански моряци целия златен резерв е натоварен на четири кораба и изпратен за Русия.
Пристигнал в пещерата преди натоварването на златото, Орлов пише: «Аз спрях на входа на пещерата. На слабата светлина видях огромен куп дървени сандъци, еднакви по размер, както и хиляди натрупани торби: сандъците бяха пълни със злато, а торбите със сребърни монети. Това беше съкровището на Испания, тоест резерва на страната, трупан за векове...»
Присъстващите при натоварването на корабите представители на Републиката онемяват, когато Орлов лично им казва, че не може да им даде никаква отчетна разписка и че те могат да придружат товара до Москва, където държавната банка ще им издаде съответния документ.
Така петият по стойност държавен резерв в света се оказва в сталинска Русия. Сталин – най-известния гангстер за всички времена, крайно възбуден от невероятната възможност да заграби златото на една класическа буржоазна демокрация, организира пиянско парти за тесен кръг приятелчета, на които заявява: «Сега испанците ще си видят златото когато си видят ушите!»
Никита Хрушчов в 1957 също няма никакво намерение да връща златото, още повече на режима на Франко. В предаване по радиото той дори обявява, че разходите по военната помощ за републиканското правителство надминават с 50 милиона долара стойността на резерва от 510 тона злато.
След провала на така наречения Съветски съюз испанският крал Хуан Карлос на три пъти посещава Русия, очевидно опитвайки се да спаси нещо от златото. Посрещат го, разбира се, като крал и дори го водят на ловни излети с полуприспани мечки за по-лесен отстрел, напомнящи визитите на Чаушеску в Странджа и феодалните ловни авантюри на президента-ченге на България в страната и извън нея.
Публична информация за испанския резерв досега няма. Тези чести посещения на испанския крал обаче едва ли говорят за положителни развития по този проблем. Испания има договорености с Русия за използване на руски въглищни и газови находища срещу участие на руски инвестиции в Испания, а това показва все пак някаква сговорчивост, изобщо нехарактерна за сталинското минало на Русия. При всички случаи Испания може да очаква да си върне само унизително малка част от това съкровище, поради което никой няма да узнае истината. От своя страна Русия няма намерение да размахва репутацията си на сталински бандит, макар и под контрола на един бивш и прероден КаГеБист.
С изключителна секретност златният резерв на Испания, който е в ръцете на Републиката, е пренесен спешно в специално изкопана пещера в скалите над пристанището Картахена. Уверен че Републиканското правителство не може да мине без неговата помощ, Сталин отпуска края на неговите НКВД-исти. Така в най-трудния момент за републиканците Орлов организира тайна полиция по образеца на НКВД, която арестува, измъчва и елиминира голяма част от легалната до тогава опозиция. Доколко наивно са гледали на Сталин водачите на Републиката Кабальеро и Негрин се вижда от факта, че до този момент те са считали, че централизирана тайна полиция е нещо неморално. Успехите на сталинската военна помощ убеждават двамата, че те могат да плащат за нея със злато, и предлагат на сталинска Русия да поеме съхраняването на златния резерв.
Сталин усеща веднага неповторимия момент и натоварва Орлов да се заеме с тази изключително секретна операция. За три нощи с помощта на 60 испански моряци целия златен резерв е натоварен на четири кораба и изпратен за Русия.
Пристигнал в пещерата преди натоварването на златото, Орлов пише: «Аз спрях на входа на пещерата. На слабата светлина видях огромен куп дървени сандъци, еднакви по размер, както и хиляди натрупани торби: сандъците бяха пълни със злато, а торбите със сребърни монети. Това беше съкровището на Испания, тоест резерва на страната, трупан за векове...»
Присъстващите при натоварването на корабите представители на Републиката онемяват, когато Орлов лично им казва, че не може да им даде никаква отчетна разписка и че те могат да придружат товара до Москва, където държавната банка ще им издаде съответния документ.
Така петият по стойност държавен резерв в света се оказва в сталинска Русия. Сталин – най-известния гангстер за всички времена, крайно възбуден от невероятната възможност да заграби златото на една класическа буржоазна демокрация, организира пиянско парти за тесен кръг приятелчета, на които заявява: «Сега испанците ще си видят златото когато си видят ушите!»
Никита Хрушчов в 1957 също няма никакво намерение да връща златото, още повече на режима на Франко. В предаване по радиото той дори обявява, че разходите по военната помощ за републиканското правителство надминават с 50 милиона долара стойността на резерва от 510 тона злато.
След провала на така наречения Съветски съюз испанският крал Хуан Карлос на три пъти посещава Русия, очевидно опитвайки се да спаси нещо от златото. Посрещат го, разбира се, като крал и дори го водят на ловни излети с полуприспани мечки за по-лесен отстрел, напомнящи визитите на Чаушеску в Странджа и феодалните ловни авантюри на президента-ченге на България в страната и извън нея.
Публична информация за испанския резерв досега няма. Тези чести посещения на испанския крал обаче едва ли говорят за положителни развития по този проблем. Испания има договорености с Русия за използване на руски въглищни и газови находища срещу участие на руски инвестиции в Испания, а това показва все пак някаква сговорчивост, изобщо нехарактерна за сталинското минало на Русия. При всички случаи Испания може да очаква да си върне само унизително малка част от това съкровище, поради което никой няма да узнае истината. От своя страна Русия няма намерение да размахва репутацията си на сталински бандит, макар и под контрола на един бивш и прероден КаГеБист.
