Чистачът на КГБ - Вадим Бакатин

 TOP SECRET

На 25 септември 1991 г. Михаил Горбачов заповядва на Вадим Бакатин да прекрати междурепубликанските връзки в Комитета за държавна сигурност. Бакатин се справя с работата блестящо. След като се пенсионира през 1993 г., той се оказва сред шефовете на частна британско-швейцарска компания, която и днес печели милиарди на постсъветската територия. Ликвидацията на КГБ Бакатин нарича “избиване на скотове”. До 1995 г. живее със семейството си в щата Алабама в дома на Олег Калугин, смятан от руснаците също за предател.
С идването на власт на Горбачов първият секретар на Кемеровския областен комитет на КПСС Вадим Бакатин прави главозамайваща кариера – от инструктор в ЦК на КПСС по строителството през 1985 г. до министър на вътрешните работи през 1988 г. По това време често се оплаква, че живее трудно в условията на съветската власт – дядо му бил репресиран, налагало се да се унижава пред партийните чинове, само че забравя да спомене как се промъкнал във висшия ешелон на властта.
По-късно Бакатин разказва, че в министерството на вътрешните работи и КГБ попаднал случайно...
На 22 август 1991 г. след арестуването на всички членове на ГКЧП Олег Калугин, който издава на американските специални служби съветските агенти, които работят в САЩ, прави изявление по Би Би Си: “КГБ изпълни ролята на главен организатор на антиконституционния заговор. Ако бях на мястото на президента, не само щях да го разформировам, а и да арестувам шефовете му...”
В нощта на 22 срещу 23 август на фона на дюдюканията на пияната тълпа автомобилни кранове свалят от пиедестала паметника на Джержински. Сутринта шефът на министерството на вътрешните работи Бакатин, който допуска този произвол, е назначен на длъжността председател на КГБ.
С какво този милиционер е заслужил доверието на демократите?
Оперативният състав на министерството ще запомни Бакатин с неадекватната му акция, която и днес трудно може да се обясни. Новият шеф веднага изисква делата с платената агентура, внедрена в криминалния свят, включително и в затворите, и използвана за разработката на криминални авторитети. С един замах Бакатин уволнява почти 90% от агентите. Генералите във вътрешното министерство му измислят прякора “Чистачът”.
В Русия създадоха много филми, които разказват за съсипаната съдба на тези хора от спецслужбите, много от които са герои на Родината, които тя предаде само с един подпис на Бакатин. Резултатът от тази акция – процъфтяване на бандитизма, рекетьорството и престъпността.
В това време назрява военният конфликт между арменци и азербайджанци. На митинги министерството на вътрешните работи на Русия е обвинявано, че доставя оръжие за азербайджанците. В изявленията си обаче Бакатин заявява, че милицията не се занимава с политика и няма да участва в “конфликтите между републиките и центъра”.
Балтийските републики обявяват независимостта си и Бакатин сключва договор с министерството на вътрешните работи на Естония и води преговори с вътрешното министерство на Латвия. На ноемврийската сесия на ВС на СССР полковник Виктор Алкснис, член на Комитета за защита на Конституцията и правата на гражданите на СССР и Латвийска ССР, иска оставката на министъра на вътрешните работи Бакатин за въоръжаване на незаконните националистични формирования в много съюзни републики. 

На 2 декември Горбачов сваля Бакатин от длъжността; този акт е оценен като хитър ход.
За генералитета в министерството на вътрешните работи е ясно, че Бакатин е само изпълнител на волята на президента на СССР и приписва унищожаването на милиционерската агентура и растежа на престъпността в страната на перестройката. Но проблемът тук е по-сериозен – целта е развала на Съветския съюз и съзнателната помощ на шефа на вътрешното министерство в това мръсно антинародно дело.
През март 1991 г. Горбачов назначава любимеца си за член на Съвета за сигурност при президента. На президентските избори Бакатин още веднъж показва верността си към Горбачов, като се кандидатира и така отнема гласове от Елцин. Събира само три процента, но след поражението на участниците в пуча и “самоубийството” на Пуго, който сменя Бакатин на шефското място в министерството на вътрешните работи, за Горбачов и Елцин става напълно ясно, че няма по-добър кандидат за длъжността “ликвидатор” на съюзното КГБ.
В книгата си “Избавлението от КГБ” Бакатин определя своята задача по следния начин: “Бях принуден не просто да започна да избивам скотовете, а да ги изтребвам...” В речите му се среща най-често думата “чекизъм”.
На 25 септември 1991 г. Горбачов заповядва на Бакатин да сформира координационно републиканско КГБ, т.е. да разруши републиканските връзки на единното КГБ на СССР и да го раздроби на самостоятелни републикански клонове; да се заеме със следене и създаване на нови връзки. Макар официално Междурепубликанската служба за сигурност (МСБ), която чекистите наричат “мотострелкови батальон”, да съществува само два месеца, разрушителното дело е извършено; това ведомство фактически обслужва предателите.
На 7-8 декември в Беловежската Пуща Елцин, Кравчук и Шушкевич против народната воля подписват съглашението, което има за резултат ликвидирането на Съветския съюз и създаването на СНГ (Съюза на независимите държави).
В това време шефът на МСБ успява да сключи договор с фирмата “Интерсървис” за платени екскурзии на чуждестранни туристи със задачи в КГБ, подписва разпореждане, според което всички заповеди в КГБ се публикуват в печата. Предава чрез посланик Робърт Страус секретна документация за подслушващите устройства, тайно монтирани в новата сграда на САЩ в Москва. Чекистите се шегуват, че сега в ЦРУ ще останат без хляб, тъй като Бакатин им поднася всичко на тепсия. Още не утихнал скандалът с “бръмбарите”, Бакатин подарява на петербургската демократка Куркова телевизионно оборудване на стойност 300 хиляди долара.
В това време в Чечения назряват проблеми, националистите провокират въоръжени конфликти. Засега Бакатин не се интересува от събитията на Кавказ. Той се заема с масовата дискредитация на служители от органите за държавна сигурност. От КГБ излитат “бели гълъби”- анонимки, които уж съветски граждани писали на Горбачов, оплаквайки се от произвола на чекистите. По-късно ще стане ясно, че тази операция е разработена от ЦРУ, за да бъдат отстранени най-опитните и верни офицери с “ръцете на народа”. Членовете на комисията не забелязват, че хилядите анонимки идват само от Москва, че повечето от тях са написани по начин, нехарактерен за обикновените хора – с ръкавици те изрязвали нужните думи от вестниците, лепели ги и създавали нужния текст.

Глеб Якунин

Много опитни чекисти са уволнени, други напускат сами, тъй като не могат да се примирят, че “реформаторските” комисии, в които влизат провокатори от рода на попа Глеб Якунин, поставят на ключови места свои хора, след това с тяхна помощ се опитват да унищожат в архивите на Лубянка компроматите срещу самите себе си или свои познати. Тези “компромати” не ги показвали в много “героични пози” в борбата със съветската власт, а доносничели срещу приятели, проявявали мръсни наклонности и извършвали аморални постъпки.
Честни офицери като генерал Вениамин Максенков и най-добрият аналитик сред съветските разузнавачи в Европа Василий Моргачев се застрелват, други започват да се грижат за сигурността на прохождащите олигарси или да ги консултират. Шефът на Пето управление, който следил дисидентите -илип Бобков, служи на медийния магнат Гусински, генерал-майорът от КГБ Алексей Кондауров – на Ходорковски. Самият Бакатин има апетити за шеф на Столична банка, която след това ще открадне стотици хиляди спестявания на руснаци. Той става член на консултационния съвет на британско-швейцарската инвестиционна компания «Capital Vostok», която сега влага пари в строителството на четири- и петзвездни хотели и офиси от класа А по Черноморското крайбрежие, включително и в Грузия. Бакатин консултира и мощната «Baring Vostok Capital Partners», която инвестира в нефтеногазовия отрасъл в Русия и СНГ, във финансовия сектор и телекомпаниите, при това влияе силно върху политиката.
46-годишният Дмитрий Бакатин, син на Вадим, е преуспяващ бизнесмен. На 30 години е директор на компанията “Ренесанс Капитал” и заместник-председател на АКБ Международен финансов клуб. През 2001-2003 г. е първи заместник генерален директор на “Газпром-Медиа”, след това един от учредителите на група “Спътник” на гражданина на САЩ Борис Йордан и до ден-днешен е управляващ директор. Член е на изпълкома на Руско-американския съвет за делово сътрудничество, вицепрезидент на благотворителния Фонд за съдействие на кадетските корпуси “Алексей Йордан”.

Съветска секретна база край Боровец ?

                         TOP SECRET

Разказ на съветски капитан служил година и половина в секретната база

В един топъл септемврийски ден на 1996 г. сутрешният телевизионен преглед на печата ме накара да скоча, трескаво да се облека и да хукна към станцията на метрото "Чертаново", за да успея да си купя "Комсомолска правда". Това бе вестникът, който най-бързо се разпродаваше, а в онзи ден той обявяваше сензационна новина: "Ядрен удар по Запада СССР е могъл да нанесе от София". Под такова заглавие на цяла първа страница "Комсомолката", както галено я наричаха руснаците, публикуваше "сензационни разкрития на бивш капитан от Съветската армия, служил в свръхсекретна база до българската столица" - такова пък бе подзаглавието на публикацията на Елена Ардабацка. 

   Захвърлих купа с вестници на задната седалка на ладата и с треперещи ръце разгърнах "Комсомолката". И ето какво прочетох: 

"В това градче първата дума на малчуганите бе "пупи". Което означаваше спътник. Ако мама говореше за спътник, малчуганите не трябваше да излизат. Възрастните - също. Че току-виж внезапно би могъл да ги фотографира американски космически шпионин! Всеки ден войник пишеше на входовете на специално табло в кои часове трябва да се стои вкъщи. Така във вечен страх живеело населението на три военни градчета, създадени от Съветския съюз на територията на България, за обслужване на (съветски) ядрени бойни глави. Те били предназначени за унищожението - по сигнал от Центъра - на Турция и Гърция. Едва през 1988 г. Тодор Живков и Михаил Горбачов не продължиха 30-годишния договор за дружба и сътрудничество. Но и досега никой не е разсеял мита, наречен "Балканите - безядрена зона".

Това пишеше още в началото Елена Ардабацка, която съобщаваше още, че репортер на вестника се е срещнал в един град недалеч от Москва с капитан в оставка, прослужил година и половина в "свръхсекретна кота" и пожелал да остане анонимен.
Капитанът споделил: "Територията на градчето бе мъничка, примерно 200 на 200 метра. Обкръжена от тройна бодлива тел. Плюс пръстен от дървета, а там, където ги нямаше - маскировъчна мрежа. Денонощно външната охрана се осигуряваше от български военни, вътре - от наши постове. При което на българите забраняваха да разговарят с нас. Намирахме се в подножието на планина, от другата страна на която е известният международен ски-курорт Боровец. Но към него прозорците на градчето бяха затъмнени с черен плат. Забранено ни беше да излизаме на балконите на триетажните сгради: неочаквано някой би могъл да ни види от планината! Задължаваха жените да ходят из градчето само в сини работнически престилки. А офицерите, прапоршчиците, войниците, всички бяха в униформите на Българската народна армия. Офицерите бяха 30, войниците -100. В подземното хранилище бяха складирани около 70 ядрени бойни глави. Редом имаше голяма автобаза за спешна доставка на боеглави за ракетите. Наземното градче се състоеше от четири триетажни блока, всеки с 12 апартамента, войнишка казарма, столова, спортна площадка, клуб, магазинче, плац и фонтан. В магазинчето жените веднъж седмично оставяха поръчки и българите докарваха всичко от София. За жените този живот бе каторжен. Те, може да се каже, се биеха за каквато и да е работа, ако ще и на склададжийка. А работа се намери само за 4-5 от тях. На останалите им оставаше разходката - 50 метра до клуба, където веднъж седмично се прожектираше филм. Имаше и изневери, и кавги за дреболии, и тайни забременявания, за които командирът хокаше мъжете. Една жена публично се възхити от западния начин на живот и мъжа й едва ли не го изгониха от партията. А замполита наистина го изхвърлиха. Той се напил във влака по пътя за Москва и започнал да се занася по една дамичка. Тя пък да се окаже американска журналистка, която официално се оплакала... Ако в радиус от 50 км от пункта засичаха чужда, небългарска кола, в лагера се обявяваше тревога и настъпваше пълна тишина. Веднъж в съседство прелетя българска делтапланеристка и... изчезна.  Много се страхувахме от неуставните отношения между войниците: неочаквано някой можеше да не издържи и да избяга. Един такъв беглец го търси едва ли не цялата (българска) армия и ден, и нощ - докато не го откриха. А ни разформироваха много бързо. Боеглавите бяха изнесени в Украйна. Цялото останало имущество - българските военни униформи, костюмите за химическа защита, фотофилмите и всичко останало, захвърлихме в огромна яма и го изгорихме. Всички брезички наоколо, на които войниците с щикове бяха надраскали "ДМБ-88" или някакво "Вася от Калуга", обелихме. След нас остана само специална бригада по почистването на територията, за да няма и следа от руска дума, нищо, което би говорило за нашето присъствие. Подземното градче бе унищожено.Така завършва разказът на анонимния капитан от съветските ракетни войски. "

Според "Комсомолска правда" в първия коментар по сензационните разкрития на капитана бившият министър на отбраната на СССР маршал Димитрий Язов потвърдил информацията за съществуването в края на 80-те години на съветска ядрена ракетна база край София. Същевременно маршалът отказал да даде каквито и да било обяснения и отсякъл: "Вашият офицер е дал клетва и е длъжен да пази военната тайна. А той е нарушил клетвата. Ето защо аз не бих съветвал "Комсомолка" да разследва това дело. Във всеки случай от мен няма да получите никаква информация за България." Ако бившият съветски военен министър наистина е потвърдил, че на българска територия е имало съветски ядрени бази, както изтъква "Комсомолска правда", той сам е нарушил военната клетва. Но дори и да не е признал това, с констатацията си, че съветският капитан е нарушил военната клетва, маршал Язов и косвено потвърждава, че е разкрита държавна, или по-точно междудържавна тайна.

Обадих се в "Комсомолска правда" и там ми се заклеха, че разполагат с магнетофонен запис от разговора си с маршал Язов и че в първото си изказване пред тях той наистина е потвърдил публикуваното от вестника. Българското външно министерство е било информирано от посолството ни в Москва за предстоящи разкрития на "Комсомолска правда" за наличието на три свръхсекретни ядрени бази на СССР на българска територия. Това ми съобщиха наши дипломати в Москва. Да напомня пак, историята се разиграва през 1996 г., по времето на Жан Виденов.

В "Комсомолска правда" не се примириха със "заговора на мълчанието" и месец по-късно вестникът отново лансира версията за разположени на българска територия съветски ядрени ракети. Но този път се позоваха на "човек, който в началото на 80-те години е бил много близък до висшето българско ръководство и е достатъчно информиран по ядрените проблеми".

Според новия източник, след като през 1979 г. е било прието т.нар. двойно решение на НАТО за довъоръжаване със стратегически и тактически ракети от ново поколение, "в качеството на ответна мярка в български складове са били разположени гаубични снаряди с ядрени бойни глави, тъй нареченото "ядрено оръжие на полесражението" с радиус на действие не повече от 18 км. Понятно е, че то не е могло да бъде използвано за тактически, а още по-малко за стратегически задачи - такова оръжие е чисто отбранително. И се прилага само при масирано настъпление на противника като "последна надежда".

След тези твърдения на "близкия до тогавашното българско ръководство" източник следва още едно разкритие: "Очевидно в България е имало и т.нар. "ядрено оръжие за театъра на военните действия" - с радиус на полета до 300 км. Впрочем и то може да се нарече тактическо с доста голямо преувеличение. Защото може да застраши, изхождайки от далечината на удара, само две натовски държави - Турция и Гърция. С които България има традиционно приятелски отношения. При това българското командване не е могло самостоятелно да взема решение за неговото използване", напомнил източникът. 

Обърнах се за коментар към бившия съветски военен, военновъздушен и военноморски аташе в София Кир Лемзенко. Не се изненадах от отговора му: "Четох и двете статии в "Комсомолска правда". Наистина обидно е, когато на страниците на вестник, който следя и уважавам, се появят статии, представляващи чисто и просто сапунени мехури. Сигурен съм обаче, че в недалечно бъдеще ще се появи и трета статия, която ще постави точка на въпроса, казвайки най-сетне истината, че там нищо не е имало. Никакви ядрени ракети! И че такъв проблем изобщо не съществува. Като бивш съветски военен аташе в София мога да заявя най-отговорно, че в България никога не са били разполагани ядрени ракети и че вашата страна не е имала никаква възможност да нанесе ядрен удар срещу когото и да било."

Дори и след тези престрелки дали е имало или не бази с ядрени ракети в България и у нас, и в Русия продължи да тегне пълното мълчание по случая. Вероятно и в Москва бяха преценили, че разкритията навреждат не само на България, но и на Русия, тъй като и двете държави, включително по линия на Варшавския договор, са давали безброй уверения, че на българска територия никога не е имало ядрено оръжие, че България строго е спазвала изискванията за безядрени Балкани.

Дали наистина ги е спазвала? И защо и досега не се е появила обещаната от полковник Лемзенко трета статия, която да постави точка на въпроса? Нима капитанът от съветските ракетни войски е разказвал небивалици пред най-високотиражния руски вестник? Като бивш полковник аз винаги вярвам на капитаните, рядко на генералите.

Има ли пръст Русия в атентата от 11 септември ?

 TOP SECRET

Дмитрий Халезов е бивш офицер от военното поделение 46179, известно като специална контролна служба на 12-то управление на Министерството на отбраната на СССР. Халезов е един от близките приятели и защитници на намиращия се в затвора в САЩ Виктор Бут. Халезов беше и първият човек, видял Бут след ареста му в Бангкок. Според него самият той знае истинските причини, заради които САЩ на всяка цена искат да приберат Виктор Бут "на топло", като Москва не им пречи много.

Според Халезов - бивш член на съветското атомно и по-късно ядрено разузнаване, Бут знае много за терористичната операция на 11 септември 2001 г.

Халезов беше един от първите експерти, които поставиха тезата, че Световният търговски център в Ню Йорк беше унищожен с предварително вградени в него ядрени заряди, за които е било известно в СССР още от 80-те години на XX век.

Но има и неща, за които Халезов говори за първи път. Ако те са истина, 11 септември 2001 г. е трябвало да бъде още по-ужасяващ - Пентагонът е бил ударен със съветска крилата ракета "Гранит" с ядрен заряд и само случайността не е довела до взрив и колосални унищожения във Вашингтон.

Според Халезов, арестуването на Виктор Бут в Тайланд и неговото транспортиране в САЩ е било съвместна операция на американците, руснаците и Тайланд. В операцията е участвал и израелският Моссад и израелското военно ядрено разузнаване Саярет Маткал. Това е структура, която се занимава с ядреното оръжие на потенциалните врагове.

Предположението за "сътрудничеството на руските служби" Халезов обосновава с факта, че при пристигането си в Тайланд Виктор Бут е бил съпровождан от един полковник от руската ФСБ, който е бил арестуван заедно с Бут, но веднага е бил освободен и изпратен обратно в Москва. Основната причина за ареста на Бут обаче не е неговата връзка с колумбийските въстаници от FARC, на които е трябвало да достави от България ракети "земя-въздух". Истинската причина за ареста и процеса срещу Бут е различна.

Според Халезов, американците искат да направят от Бут изкупителна жертва, върху която да хвърлят отговорността за намерената в Пентагона крилата ракета съветско производство "Гранит", която е била въоръжена с термоядрена бойна глава, 25 пъти по-силна от бомбата над Хирошима. Според Халезов, ракетата "Гранит" е била открадната от потъналата атомна подводница "Курск", след като Путин през 2000 г. съобщи на света, че на нея не е имало никакво ядрено оръжие.

Какво е Гранит?

P-700 "Гранит"

Р-700 "Гранит" (според НАТО Shipwreck, SS-N-19), е най-напредналата морска ракета от времето на СССР. Тя е предназначена за изстрелване от подводници за унищожение на американски самолетоносачни групировки. Това е високо интелигентна ракета. "Гранит" могат да бъдат използвани единично или в залп от 12 ракети. Всяка тежи около 7 тона, с дължина 10 метра и може да лети със скорост от 625 км/час, т.е. свръхзвукова с 2,5 маха. Всяка ракета е типично стандартно въоръжена с 500-килотонова термоядрена бойна глава. "Гранит" е напълно неунищожима, тъй като САЩ и НАТО нямат противодействие срещу нея за откриване или сваляне.

Именно това е станало на 11 септември 2001 г., когато американската NORAD е успяла да засече надлитащата "Гранит" поне 6 минути преди да удари Пентагона, но не е била в състояние да предотврати удара.

"Гранит" има инерционна система за насочване, в която предварително е вграден списъкът на най-важните цели в САЩ и НАТО. Докато лети над океана "Гранит" сканира и анализира военния театър и избира сама най-важните цели като например самолетоносачни групировки, по които нанася удари автономно и автоматично. Ако лети над сушата ракетата избира сама най-важните стационарни цели, като сравнява координатите им с предварително заредените в нейната бойна глава информация и степенува приоритета на нанасяне на удара. Ако например ракетата е изстреляна към Вашингтон, тя сравнява двете най-важни цели - Белият дом и Пентагонът, и избира да удари Пентагона, тъй като тази цел е по-важна от военна гледна точка.

"Гранит" е най-бронираната ракета в света. Тя е направена от дебела стомана и може да бъде сравнена с летящ танк или гигантски куршум. Благодарение на колосалната си скорост, маса и сила тази ракета е успяла да пробие шестте основни стени на Пентагона след удара на 11 септември 2001 г. Това може да обяснява и лъжата на Буш-Чейни, че Пентагонът е бил ударен от голям самолет Боинг, което на практика е смешно обяснение. Удар с крилата ракета "Гранит" - или друга - е много по-обясним от гледна точка на отвора в стените на Пентагона, височината, траекторията на полета и т.н.

SS-N-19 Shipwreck

Тезата си за "Гранит" Халезов свързва с потопената подводница "Курск". Причината е, че ракетите "Гранит", въпреки че са от времето на СССР, днес могат да принадлежат само на Русия и на нито една друга бивша съветска република, в това число и Украйна.

С други думи Халезов иска да каже, че е имало сътрудничество между САЩ и Русия преди и след 11 септември 2001 г. на висше равнище, като Бут е бил малка риба в цялата операция и сега е отписан и върху него ще бъде стоварена вината за нещо, за което не е виновен.

"Гранит" е ракета, която се използва само във военния флот. По времето на СССР имаше четири флота - Арктическият, Тихоокеанският, Балтийският и Черноморският. От четирите, Русия наследи напълно първите три - Черноморският беше разделен с Украйна.

Но според Халезов, "Гранит" са на въоръжение само в Тихоокеанския и Арктическия флот, така че по никакъв начин не могат да попаднат в ръцете на украинци, които да ги продадат на САЩ.

Но според други източници, един от крайцерите на Черноморския флот е трябвало да бъде превъоръжен с "Гранит". Няколко ракети са били изпратени в Черноморския флот и след разделянето на Русия и Украйна са попаднали в украински ръце, откъдето са били продадени на "терористи". Тази версия може да се оспори, тъй като, ако е било готвено превъоръжаване на черноморски крайцер с "Гранит", ракетите едва ли ще бъдат въоръжени с ядрени бойни глави. Обикновено ракетите-носители се държат отделно, а бойните им глави - на друго място, под контрола на различни управления. Това означава, че ракета, въоръжена с термоядрена бойна глава може да бъде открадната само от едно място - от подводница на служба.

Това пък означава, че срещу Бут са отправени демонизиращи обвинения, че е откраднал и продал не само ядрено, но даже термоядрено оръжие на най-високо държавно равнище и че американците се нуждаят от някаква изкупителна жертва, с която да приключат цялата си версия за удара срещу Пентагона със "самолет", а не с крилата ракета. В този случай Виктор Бут може да е удобен персонаж.

Но как е стигнала "Гранит" от Русия до САЩ, кой е бил доставчикът и т.н. Въпросите остават, т.е. Бут може да бъде обвинен в търговия с оръжие за масово унищожение. Още повече, че след 1990 г. в различни места на света наистина бяха използвани мини ядрени заряди - взривът в Оклахома, ядреният взрив в Богота, взривяването на посолствата на САЩ в Кения и Танзания през 1998 г., взривът в кулите Кхобар през 1995 г., взривът на остров Бали или първият взрив в Световния търговски център през 1993 г. Става дума за плутониеви миниядрени заряди.

И накрая още една подробност. Веднага след взривяването на 11.9.2001 г. на Световния търговски център в Ню Йорк започна да се използва терминът "зона-нула" - "Ground-zero". Дотогава на английски език във военната терминология с ground-zero се обозначаваше само "мястото на ядрена експлозия".

Отряд "САТУРН"- московският юмрук

                                          TOP SECRET

Сатурн

В началото на 90-те ситуацията в Русия е напрегната, избухват бунтове в затворите и учрежденията в системата на МВР. Опитът на властите да се потуши бунтът в Сухуми през август 1990 г. показва липсата на адекватно подготвени за тази цел специални подразделения. През април 1992 г. в съответствие със заповед на МВР на Руската федерация в Москва при УИН е създаден отряд със спецназначение. Той получава бойното си кръщение след година и половина в град Балашиха, за което осем души са наградени с правителствени награди. Още в самото начало от създаването на отряда се отделя специално внимание на тактическата и спецподготовката, която се базира не само на родни програми, но са включени и чуждестранни, сред които е и микрогруповото тактическо взаимодействие по методиката МКТА – Международната контратерористична тренингова асоциация. В програмата по физическа подготовка се практикува стандартният армейски ръкопашен бой и оптимизираното в полицейските части джиу-джицу. Офицерите преминават пълен курс на обучение по служебна, тактико-специална, огнева, медицинска, психологическа и физическа подготовка.

служебна, тактико-специална, огнева, медицинск.

   Задачите на отряд Сатурн включват предпазване и пресичане на престъпления и правонарушения в обекти на УИН в Москва, издирване и залавяне на особено опасни престъпници, осигуряване безопасността на спецмероприятия, освобождаване на заложници и охрана на висши длъжностни лица във ведомството. Първоначално отделът се занимава с антитерористична дейност, но в последстивие участват в различни мисии- включващи осовождаване на заложници, охрана на високопоставени политици и масови мероприятия.

В момента на сформирането кадровият състав на отряда включва офицери, сержанти и ефрейтори. Набират се основно кадри от войната в Афганистан и бойци от групи” АЛФА” и „ВИМПЕЛ, подбора е сред най-подготвените служители на министерството на вътрешните работи. Към този момент начело на отряда е подполковник Борис Николаев, извървял пътя от боеца до командира на подразделението.

       Бойците от отряд Сатурн участват в контратерористичата операция в Чечения, включително и при щурма на Грозни през декември 1994-януари 2005 г. Стремежът на правителството на РФ да се интегрира в мирния живот довежда до това, че през 1998 г. ГУИН от вътрешното ведомство е предаден в цивилното министерство на правосъдието. За "САТУРН" това има благоприятни последици. Статутът на частта се повишава до офицерски. Структурата й също се променя – освен осигуряващо и щурмови отделения възниква и отделение за физическа защита. В новото си качество отделът със спецназначение Сатурн в УИН на министерството на правосъдието в Москва воюва в Дагестан през 1999 г. Показаните от бойците в отряд „САТУРН’ героизъм и голяма отговорност при изпълнение на служебния им дълг в Северен Кавказ се оценяват много високо. През лятото на 2000 г. ОСН охранява делегатите на ПАСЕ по време на визитата им в Чечения. Бойци на отряда са многократно награждавани с ордени за проявена смелост и храброст по време на мисии.

        В отрядът се разчита на отдавна изпитани оръжия – пистолети ПМ, пистолети картечници ПП-90 и ПП-91 “Кедър”, автомати АКС-74у, АК-74м и АКМС, картечници РПК и ПК, снайперски пушки СВД и ВСК, гранатомети РПГ-7В и най-новите въоръжения – автоматите АК-103, снайперските пушки ОСВ-96, гранатометите АГС-30 и пистолетите ГШ-18. Материално-техническото обезпечение на отдела постоянно се подобрява.

а, психологическа и физическа подготовка.