TOP SECRET
На 25 септември 1991 г. Михаил Горбачов заповядва
на Вадим Бакатин да прекрати междурепубликанските връзки в Комитета за
държавна сигурност. Бакатин се справя с работата блестящо. След като се
пенсионира през 1993 г., той се оказва сред шефовете на частна
британско-швейцарска компания, която и днес печели милиарди на
постсъветската територия. Ликвидацията на КГБ Бакатин нарича “избиване
на скотове”. До 1995 г. живее със семейството си в щата Алабама в дома
на Олег Калугин, смятан от руснаците също за предател.
С идването на власт на Горбачов първият секретар на Кемеровския областен комитет на КПСС Вадим Бакатин прави главозамайваща кариера – от инструктор в ЦК на КПСС по строителството през 1985 г. до министър на вътрешните работи през 1988 г. По това време често се оплаква, че живее трудно в условията на съветската власт – дядо му бил репресиран, налагало се да се унижава пред партийните чинове, само че забравя да спомене как се промъкнал във висшия ешелон на властта.
По-късно Бакатин разказва, че в министерството на вътрешните работи и КГБ попаднал случайно...
На 22 август 1991 г. след арестуването на всички членове на ГКЧП Олег Калугин, който издава на американските специални служби съветските агенти, които работят в САЩ, прави изявление по Би Би Си: “КГБ изпълни ролята на главен организатор на антиконституционния заговор. Ако бях на мястото на президента, не само щях да го разформировам, а и да арестувам шефовете му...”
В нощта на 22 срещу 23 август на фона на дюдюканията на пияната тълпа автомобилни кранове свалят от пиедестала паметника на Джержински. Сутринта шефът на министерството на вътрешните работи Бакатин, който допуска този произвол, е назначен на длъжността председател на КГБ.
С какво този милиционер е заслужил доверието на демократите?
Оперативният състав на министерството ще запомни Бакатин с неадекватната му акция, която и днес трудно може да се обясни. Новият шеф веднага изисква делата с платената агентура, внедрена в криминалния свят, включително и в затворите, и използвана за разработката на криминални авторитети. С един замах Бакатин уволнява почти 90% от агентите. Генералите във вътрешното министерство му измислят прякора “Чистачът”.
В Русия създадоха много филми, които разказват за съсипаната съдба на тези хора от спецслужбите, много от които са герои на Родината, които тя предаде само с един подпис на Бакатин. Резултатът от тази акция – процъфтяване на бандитизма, рекетьорството и престъпността.
В това време назрява военният конфликт между арменци и азербайджанци. На митинги министерството на вътрешните работи на Русия е обвинявано, че доставя оръжие за азербайджанците. В изявленията си обаче Бакатин заявява, че милицията не се занимава с политика и няма да участва в “конфликтите между републиките и центъра”.
Балтийските републики обявяват независимостта си и Бакатин сключва договор с министерството на вътрешните работи на Естония и води преговори с вътрешното министерство на Латвия. На ноемврийската сесия на ВС на СССР полковник Виктор Алкснис, член на Комитета за защита на Конституцията и правата на гражданите на СССР и Латвийска ССР, иска оставката на министъра на вътрешните работи Бакатин за въоръжаване на незаконните националистични формирования в много съюзни републики.
С идването на власт на Горбачов първият секретар на Кемеровския областен комитет на КПСС Вадим Бакатин прави главозамайваща кариера – от инструктор в ЦК на КПСС по строителството през 1985 г. до министър на вътрешните работи през 1988 г. По това време често се оплаква, че живее трудно в условията на съветската власт – дядо му бил репресиран, налагало се да се унижава пред партийните чинове, само че забравя да спомене как се промъкнал във висшия ешелон на властта.
По-късно Бакатин разказва, че в министерството на вътрешните работи и КГБ попаднал случайно...
На 22 август 1991 г. след арестуването на всички членове на ГКЧП Олег Калугин, който издава на американските специални служби съветските агенти, които работят в САЩ, прави изявление по Би Би Си: “КГБ изпълни ролята на главен организатор на антиконституционния заговор. Ако бях на мястото на президента, не само щях да го разформировам, а и да арестувам шефовете му...”
В нощта на 22 срещу 23 август на фона на дюдюканията на пияната тълпа автомобилни кранове свалят от пиедестала паметника на Джержински. Сутринта шефът на министерството на вътрешните работи Бакатин, който допуска този произвол, е назначен на длъжността председател на КГБ.
С какво този милиционер е заслужил доверието на демократите?
Оперативният състав на министерството ще запомни Бакатин с неадекватната му акция, която и днес трудно може да се обясни. Новият шеф веднага изисква делата с платената агентура, внедрена в криминалния свят, включително и в затворите, и използвана за разработката на криминални авторитети. С един замах Бакатин уволнява почти 90% от агентите. Генералите във вътрешното министерство му измислят прякора “Чистачът”.
В Русия създадоха много филми, които разказват за съсипаната съдба на тези хора от спецслужбите, много от които са герои на Родината, които тя предаде само с един подпис на Бакатин. Резултатът от тази акция – процъфтяване на бандитизма, рекетьорството и престъпността.
В това време назрява военният конфликт между арменци и азербайджанци. На митинги министерството на вътрешните работи на Русия е обвинявано, че доставя оръжие за азербайджанците. В изявленията си обаче Бакатин заявява, че милицията не се занимава с политика и няма да участва в “конфликтите между републиките и центъра”.
Балтийските републики обявяват независимостта си и Бакатин сключва договор с министерството на вътрешните работи на Естония и води преговори с вътрешното министерство на Латвия. На ноемврийската сесия на ВС на СССР полковник Виктор Алкснис, член на Комитета за защита на Конституцията и правата на гражданите на СССР и Латвийска ССР, иска оставката на министъра на вътрешните работи Бакатин за въоръжаване на незаконните националистични формирования в много съюзни републики.
На 2 декември Горбачов сваля Бакатин от длъжността; този акт е оценен като хитър ход.
За генералитета в министерството на вътрешните работи е ясно, че Бакатин е само изпълнител на волята на президента на СССР и приписва унищожаването на милиционерската агентура и растежа на престъпността в страната на перестройката. Но проблемът тук е по-сериозен – целта е развала на Съветския съюз и съзнателната помощ на шефа на вътрешното министерство в това мръсно антинародно дело.
През март 1991 г. Горбачов назначава любимеца си за член на Съвета за сигурност при президента. На президентските избори Бакатин още веднъж показва верността си към Горбачов, като се кандидатира и така отнема гласове от Елцин. Събира само три процента, но след поражението на участниците в пуча и “самоубийството” на Пуго, който сменя Бакатин на шефското място в министерството на вътрешните работи, за Горбачов и Елцин става напълно ясно, че няма по-добър кандидат за длъжността “ликвидатор” на съюзното КГБ.
В книгата си “Избавлението от КГБ” Бакатин определя своята задача по следния начин: “Бях принуден не просто да започна да избивам скотовете, а да ги изтребвам...” В речите му се среща най-често думата “чекизъм”.
На 25 септември 1991 г. Горбачов заповядва на Бакатин да сформира координационно републиканско КГБ, т.е. да разруши републиканските връзки на единното КГБ на СССР и да го раздроби на самостоятелни републикански клонове; да се заеме със следене и създаване на нови връзки. Макар официално Междурепубликанската служба за сигурност (МСБ), която чекистите наричат “мотострелкови батальон”, да съществува само два месеца, разрушителното дело е извършено; това ведомство фактически обслужва предателите.
На 7-8 декември в Беловежската Пуща Елцин, Кравчук и Шушкевич против народната воля подписват съглашението, което има за резултат ликвидирането на Съветския съюз и създаването на СНГ (Съюза на независимите държави).
В това време шефът на МСБ успява да сключи договор с фирмата “Интерсървис” за платени екскурзии на чуждестранни туристи със задачи в КГБ, подписва разпореждане, според което всички заповеди в КГБ се публикуват в печата. Предава чрез посланик Робърт Страус секретна документация за подслушващите устройства, тайно монтирани в новата сграда на САЩ в Москва. Чекистите се шегуват, че сега в ЦРУ ще останат без хляб, тъй като Бакатин им поднася всичко на тепсия. Още не утихнал скандалът с “бръмбарите”, Бакатин подарява на петербургската демократка Куркова телевизионно оборудване на стойност 300 хиляди долара.
В това време в Чечения назряват проблеми, националистите провокират въоръжени конфликти. Засега Бакатин не се интересува от събитията на Кавказ. Той се заема с масовата дискредитация на служители от органите за държавна сигурност. От КГБ излитат “бели гълъби”- анонимки, които уж съветски граждани писали на Горбачов, оплаквайки се от произвола на чекистите. По-късно ще стане ясно, че тази операция е разработена от ЦРУ, за да бъдат отстранени най-опитните и верни офицери с “ръцете на народа”. Членовете на комисията не забелязват, че хилядите анонимки идват само от Москва, че повечето от тях са написани по начин, нехарактерен за обикновените хора – с ръкавици те изрязвали нужните думи от вестниците, лепели ги и създавали нужния текст.
За генералитета в министерството на вътрешните работи е ясно, че Бакатин е само изпълнител на волята на президента на СССР и приписва унищожаването на милиционерската агентура и растежа на престъпността в страната на перестройката. Но проблемът тук е по-сериозен – целта е развала на Съветския съюз и съзнателната помощ на шефа на вътрешното министерство в това мръсно антинародно дело.
През март 1991 г. Горбачов назначава любимеца си за член на Съвета за сигурност при президента. На президентските избори Бакатин още веднъж показва верността си към Горбачов, като се кандидатира и така отнема гласове от Елцин. Събира само три процента, но след поражението на участниците в пуча и “самоубийството” на Пуго, който сменя Бакатин на шефското място в министерството на вътрешните работи, за Горбачов и Елцин става напълно ясно, че няма по-добър кандидат за длъжността “ликвидатор” на съюзното КГБ.
В книгата си “Избавлението от КГБ” Бакатин определя своята задача по следния начин: “Бях принуден не просто да започна да избивам скотовете, а да ги изтребвам...” В речите му се среща най-често думата “чекизъм”.
На 25 септември 1991 г. Горбачов заповядва на Бакатин да сформира координационно републиканско КГБ, т.е. да разруши републиканските връзки на единното КГБ на СССР и да го раздроби на самостоятелни републикански клонове; да се заеме със следене и създаване на нови връзки. Макар официално Междурепубликанската служба за сигурност (МСБ), която чекистите наричат “мотострелкови батальон”, да съществува само два месеца, разрушителното дело е извършено; това ведомство фактически обслужва предателите.
На 7-8 декември в Беловежската Пуща Елцин, Кравчук и Шушкевич против народната воля подписват съглашението, което има за резултат ликвидирането на Съветския съюз и създаването на СНГ (Съюза на независимите държави).
В това време шефът на МСБ успява да сключи договор с фирмата “Интерсървис” за платени екскурзии на чуждестранни туристи със задачи в КГБ, подписва разпореждане, според което всички заповеди в КГБ се публикуват в печата. Предава чрез посланик Робърт Страус секретна документация за подслушващите устройства, тайно монтирани в новата сграда на САЩ в Москва. Чекистите се шегуват, че сега в ЦРУ ще останат без хляб, тъй като Бакатин им поднася всичко на тепсия. Още не утихнал скандалът с “бръмбарите”, Бакатин подарява на петербургската демократка Куркова телевизионно оборудване на стойност 300 хиляди долара.
В това време в Чечения назряват проблеми, националистите провокират въоръжени конфликти. Засега Бакатин не се интересува от събитията на Кавказ. Той се заема с масовата дискредитация на служители от органите за държавна сигурност. От КГБ излитат “бели гълъби”- анонимки, които уж съветски граждани писали на Горбачов, оплаквайки се от произвола на чекистите. По-късно ще стане ясно, че тази операция е разработена от ЦРУ, за да бъдат отстранени най-опитните и верни офицери с “ръцете на народа”. Членовете на комисията не забелязват, че хилядите анонимки идват само от Москва, че повечето от тях са написани по начин, нехарактерен за обикновените хора – с ръкавици те изрязвали нужните думи от вестниците, лепели ги и създавали нужния текст.
 |
| Глеб Якунин |
Много опитни чекисти са уволнени,
други напускат сами, тъй като не могат да се примирят, че
“реформаторските” комисии, в които влизат провокатори от рода на попа
Глеб Якунин, поставят на ключови места свои хора, след това с тяхна
помощ се опитват да унищожат в архивите на Лубянка компроматите срещу
самите себе си или свои познати. Тези “компромати” не ги показвали в
много “героични пози” в борбата със съветската власт, а доносничели
срещу приятели, проявявали мръсни наклонности и извършвали аморални
постъпки.
Честни офицери като генерал Вениамин Максенков и най-добрият аналитик сред съветските разузнавачи в Европа Василий Моргачев се застрелват, други започват да се грижат за сигурността на прохождащите олигарси или да ги консултират. Шефът на Пето управление, който следил дисидентите -илип Бобков, служи на медийния магнат Гусински, генерал-майорът от КГБ Алексей Кондауров – на Ходорковски. Самият Бакатин има апетити за шеф на Столична банка, която след това ще открадне стотици хиляди спестявания на руснаци. Той става член на консултационния съвет на британско-швейцарската инвестиционна компания «Capital Vostok», която сега влага пари в строителството на четири- и петзвездни хотели и офиси от класа А по Черноморското крайбрежие, включително и в Грузия. Бакатин консултира и мощната «Baring Vostok Capital Partners», която инвестира в нефтеногазовия отрасъл в Русия и СНГ, във финансовия сектор и телекомпаниите, при това влияе силно върху политиката.
46-годишният Дмитрий Бакатин, син на Вадим, е преуспяващ бизнесмен. На 30 години е директор на компанията “Ренесанс Капитал” и заместник-председател на АКБ Международен финансов клуб. През 2001-2003 г. е първи заместник генерален директор на “Газпром-Медиа”, след това един от учредителите на група “Спътник” на гражданина на САЩ Борис Йордан и до ден-днешен е управляващ директор. Член е на изпълкома на Руско-американския съвет за делово сътрудничество, вицепрезидент на благотворителния Фонд за съдействие на кадетските корпуси “Алексей Йордан”.
Честни офицери като генерал Вениамин Максенков и най-добрият аналитик сред съветските разузнавачи в Европа Василий Моргачев се застрелват, други започват да се грижат за сигурността на прохождащите олигарси или да ги консултират. Шефът на Пето управление, който следил дисидентите -илип Бобков, служи на медийния магнат Гусински, генерал-майорът от КГБ Алексей Кондауров – на Ходорковски. Самият Бакатин има апетити за шеф на Столична банка, която след това ще открадне стотици хиляди спестявания на руснаци. Той става член на консултационния съвет на британско-швейцарската инвестиционна компания «Capital Vostok», която сега влага пари в строителството на четири- и петзвездни хотели и офиси от класа А по Черноморското крайбрежие, включително и в Грузия. Бакатин консултира и мощната «Baring Vostok Capital Partners», която инвестира в нефтеногазовия отрасъл в Русия и СНГ, във финансовия сектор и телекомпаниите, при това влияе силно върху политиката.
46-годишният Дмитрий Бакатин, син на Вадим, е преуспяващ бизнесмен. На 30 години е директор на компанията “Ренесанс Капитал” и заместник-председател на АКБ Международен финансов клуб. През 2001-2003 г. е първи заместник генерален директор на “Газпром-Медиа”, след това един от учредителите на група “Спътник” на гражданина на САЩ Борис Йордан и до ден-днешен е управляващ директор. Член е на изпълкома на Руско-американския съвет за делово сътрудничество, вицепрезидент на благотворителния Фонд за съдействие на кадетските корпуси “Алексей Йордан”.
Няма коментари:
Публикуване на коментар